Вярно ли е, че щраусите крият главите си в пясъка и трябва ли да им се осигурят условия за това?

Природният свят съдържа много мистериозни и недостъпни феномени. Понякога дори най-странното поведение на животните може да бъде поставено под въпрос. Един такъв мит е, че щраусите заравят главите си в пясъка, когато усетят опасност.

Вярно ли е, че щраусите крият главите си в пясъка?

Щраусите не могат просто да заровят главите си в пясъка поради анатомична особеност. Те имат дълга, гъвкава шия, която им позволява да се облягат на земята или да накланят главите си надолу. Това не се прави, за да скрият главите си, а по-скоро за да открият храна или да оценят обкръжението си.

Откъде произлиза митът, че щраусите заравят главите си в пясъка, когато се уплашат?

Често срещаното погрешно схващане, че щраусите заравят главите си в пясъка, за да избягат от хищници, е описано за първи път от Плиний Стари. В едно от многото си произведения древноримският учен пише: „Щраусите вярват, че като заравят главите и вратовете си в земята, те скриват целите си тела.“

Тази история резонира с европейците и по някаква причина е широко възприета. Изразът „заравяне на главата в пясъка“ съществува в езиците на почти всички народи от Стария свят. Използва се за описание на хора, които предпочитат да игнорират даден проблем, надявайки се, че той ще се реши сам.

Как всъщност щраусите бягат от хищници?

Щраусите обикновено или игнорират малки хищници като чакали, или, ако заплахата е сериозна, могат да се опитат да ги прогонят. Крайниците на щрауса, който тежи приблизително 200 кг, са изключително силни и могат да ударят със сила над 30 кг на квадратен сантиметър, способни да нокаутират потенциална заплаха.

Дори след като успешно избягат от преследвачите си, щраусите могат да се уморят изключително много. Понякога те се изтощават толкова много, че дори не могат да държат вратовете си изправени и главите им падат на земята.

В какви ситуации щраусът спуска главата си към земята?

Щраусите свеждат главите си към земята в различни ситуации. Това се дължи на различни аспекти на поведението им и адаптацията им към околната среда.

Камуфлаж по време на инкубация

Женските щрауси активно мътят всички снесени яйца, но основната отговорност за това е на доминиращите женски. Сиво-кафявото им оперение осигурява отличен камуфлаж в околната среда и единственото нещо, което може да издаде присъствието им, е дългата им шия.

Когато са заплашени, птиците навеждат главите си към земята, което ги прави почти невидими. Мъжките, с черно-бялото си оперение, трудно се камуфлират, така че предпочитат да мътят яйцата си само през нощта, за да не привличат хищници.

Хранене

Щраусите обитават савани и полупустини, а търсенето на храна в дивата природа отнема много време. Предвид огромния им размер, те изискват голямо количество храна и могат да консумират около 4-5 кг храна на ден. Диетата им се състои от растителност и малки животни.

Щраусите, докато търсят храна, често стоят с наведена глава за дълги периоди от време. Възможно е това поведение да е довело до мита, че щраусите заравят главите си в пясъка.

Намиране на камъни за храносмилане

Щраусите, както някои други птици, търсят камъни за храносмилане. Това се случва по следните причини:

• Щраусите активно изследват околностите си, търсейки камъни с подходящ размер. Те избират камъни, които отговарят на техните нужди и размер, за да ги използват за храносмилане.
• Птиците поглъщат тези камъни цели. Те нямат зъби или вкусови рецептори в устата си, така че храната, заедно с камъните, преминава през хранопровода и в стомаха.
• В стомаха на щрауса камъните играят важна роля – те помагат за смилането на храната и подобряват храносмилането. Те действат като „воденични камъни“, помагайки за смилането и раздробяването на твърди хранителни частици.
• Камъните, намиращи се в стомасите на щраусите, постепенно се износват и избледняват. Птиците периодично търсят нови камъни, които да заменят старите.
• Храната, преработена от камъните в стомаха, преминава в хранопровода и след това в жлезистия стомах, където се насища допълнително с ензими и киселина, преди да премине в мускулестия стомах. Там камъните допълнително смилат храната.

Намирането и използването на камъни играе важна роля в храносмилателния процес и позволява на щраусите ефективно да усвояват твърда храна.

Ситуационен контрол и камуфлаж

Щраусите са мощни птици, способни да се защитават, но дори и те могат да бъдат уязвими. За да избегнат опасност и да оценят обкръжението си, те навеждат главите си към земята и внимателно се вслушват в звуковите вибрации.

Може да е трудно бързо да се оцени ситуацията, така че те остават в тази позиция известно време. Понякога това създава впечатлението, че щраусите крият главите си в пясъка, въпреки че това не е така. Ако засекат потенциална заплаха, те могат да се прикрият, навеждайки дългите си вратове надолу, за да си осигурят прикритие.

Паразити

Щраусите са податливи на атаки от външни паразити. Най-често срещаните външни паразити включват насекоми, принадлежащи към клас Arachnida, и кърлежи. Тези ектопаразити живеят по телата на щраусите, хранят се с кръвта им и причиняват силен дискомфорт.

Най-често се срещат по главата, както и около очите и човката на птиците. Ето защо щраусите понякога заравят главите си в горещ пясък – опитват се да се отърват от тези неприятни паразити и да облекчат сърбежа.

Почивка

Щраусите прибират главите си след дълго бягане. Въпреки впечатляващата си сила и издръжливост, те все пак се нуждаят от периоди на почивка. Щраусите могат да тичат с висока скорост само около 15 минути, преди да настъпи изтощение.

Как да се обзаведе място за разходка на щрауси, като се вземат предвид характеристиките на птицата?

При развъждането на щрауси, които имат уникален характер и специфични изисквания към околната среда, добре поддържаната среда играе решаваща роля. Създаването на просторно външно заграждение е от съществено значение за успешното развъждане на тези птици.

При проектирането на такава конструкция е необходимо да се вземат предвид специфичните нужди и поведение на щраусите, като същевременно заграждението трябва да бъде надеждно и безопасно, предвид впечатляващите им размери.

Идеалното заграждение за щрауси трябва да отговаря на редица критерии:

• Просторна територия. Заграждението трябва да осигурява на птиците достатъчно пространство за разходка и чифтосване.
• Разнообразна растителна покривка. Мястото трябва да бъде засадено с многогодишни растения, които щраусите ще използват като храна.
• Водоснабдяване. Необходимо е да се осигури постоянен достъп до вода в заграждението.
• Тревисти и скалисти местности. Щраусите използват камъни, за да смелят храната си, така че наличието на скалисти места е важно.
• Хранилки и поилки. В заграждението трябва да се монтират достатъчен брой хранилки и поилки.
• Подслон. Птиците трябва да имат достъп до убежища, където могат да се подслонят от лошо време.

Полезни съвети:

• Избягвайте да избирате места в близост до главни пътища, тъй като щраусите са чувствителни към шум и стрес. Високите нива на стрес могат да повлияят негативно на производството на яйца.
• Зоната за разходка трябва да е слънчева и без високи дървета, които биха могли да създадат силна сянка. Вместо това използвайте малки храсти или жив плет, за да предпазите мястото от силни ветрове.
• Ако на място няма течаща вода, наличието на естествен чист водоем е от съществено значение. Осигурете на щраусите възможности за печене на слънце, особено през горещото време.
• Оградата трябва да е здрава, а стълбовете – внимателно бетонирани. Минималната височина на оградата е 2 м, за да се предотврати опитът на възрастни екземпляри да я прескочат.
• Зоната трябва да бъде оборудвана с дъждобран, като за създаването им често се използва пластмаса, покрита със слама.

Митът за щраусите, които си заравят главите в пясъка, е погрешно схващане за поведението на тези птици. Всъщност това изобщо не е вярно. Този мит трябва да се разглежда като погрешно схващане, което не съответства на действителното поведение на щраусите.

Често задавани въпроси