2020... улиците са пусти... всички седят в дупките си
Тази високосна година е различна от предишните заради ново бедствие: появата на коронавируса. Слава Богу, ние не се разболяхме, нито пък приятелите ни в селото, но самоизолацията доста ни изтощи нервите!
В нашето село има само няколко обикновени магазина за хранителни стоки, предлагащи стандартния асортимент от хранителни стоки, няколко препарата за почистване на домакинството и няколко галоши и чорапи. Няма и следа от Магнит, Пятерочка или дори специализирани магазини! Ходим в съседното село за дрехи, съдове, храна за домашни любимци и лекарства. А после, през пролетта, обявиха карантинни мерки!
Патрули обикаляха селото всеки ден, проверявайки спазването на самоизолацията. О, колко ни беше трудно! Не можехме да пускаме кравите на паша... Пускането на разораните коне да се разхождат беше забранено, а запасите ни от храна намаляваха пред очите ни.
И казват, че е лесно да се живее на село, защото всичко е твое! Ние, хората, може би ще можем да се изхраним, но първо трябва да нахраним бедните. А после е краят на пролетта: няма нова реколта, а старата вече я няма. Повратният момент е най-трудният период.
Затова се обърнахме за помощ към съседи и приятели, които нямаха крави или други ферми. Събрахме обелки от зеленчуци и плодове и хранителни отпадъци за изхвърляне. Поръчахме най-евтините зърнени храни от магазина (чистотата и нивото на смилане не са важни за животните). Вкъщи сортирахме всички останали зимни запаси в мазето - малко за нас, останалото за фермата.
Щом люцерната и другата трева в сенокоса пораснаха, те започнаха да я косят малко по малко, за да разнообразят диетата на тънкия.
Докато люцерната е млада, не е необходимо да се суши, но след като започне да цъфти, обикновено се оставя да се суши на слънце за 5-7 часа след прибиране на реколтата. В противен случай кравите могат да се „издухат“ – газове от ферментацията се натрупват в стомасите им, което понякога дори води до смърт.
Кравите се мъчат само със сено. Затова бяха много щастливи от първите тиквички! Затова приготвихме фураж от цялото това „богатство“. Опитахме се да поддържаме диетата балансирана.
Ще ви разкажа по-подробно как хранихме животните си в такива екстремни условия (може би някой, не дай си Боже, ще намери това за полезно):
- За свине Зърното се накисвало във вряща вода за една нощ, а на сутринта, след като се охладило, към кашата се добавяли препарат за миене на съдове (естествено, без използване на химикали), остатъци от храна и нарязани зеленчуци. Понякога кашата се готвела директно с обелките, като се добавяло малко сол непосредствено преди готвене. Тази храна се давала два пъти на ден. Освен това, веднъж на ден се опитвали да почерпят прасетата с прясна трева – предимно плевели от градината.
- За крави Преди доене те приготвяли смес от сухо зърно и пресни обелки. По време на обяд слагали корито с нарязани тиквички, поръсвайки ги с малко остатъци от храна. Сутрин и вечер слагали сено в яслите. Тревата не била в изобилие, но дори малко количество увеличавало добива на мляко.
- Птица Хранихме ги с остатъци от пшеница, смесени с нарязани зеленчуци и нарязана трева. Ако им хвърлим цели обелки, те просто ще ги стъпчат в калта, което вече не е полезно и за двамата ни.
- Котки и кучета Хранехме ги от нашата маса или ги почерпвахме с каша, смесена с прясно мляко. Изглеждаше, че тези животни не страдат, а по-скоро са доволни от обстоятелствата.
Към края на пандемията житниците ни бяха искрящо чисти – не остана нито едно зърно. Така тихо издържахме три месеца. Но сега ме преследва страхът, че всичко ще бъде затворено отново. Всеки път, когато ходим на пазара, винаги взимаме допълнителна торба с фураж. Ще я пазим за резерв.
Ето я - нашата ферма на пасище след облекчаването на карантината. 
