Реколтата от дини буквално ми нашепва да не губя време и да си правя сладко за зимата. Майка ми ги консервираше на резени в трилитрови буркани, а баба ми ги мариновала в дървени бъчви. Ядях ги като дете, но сега не ги харесвам - не разбирам този сладко-кисел вкус, а направо от бъчвата са пълни с газ! Както казва баща ми, те са идеални за зимна вечеря с лунна светлина, а непиещите няма да разберат. Шегува се, разбира се.
Реших да направя още една крачка напред и да опитам да направя сладко от диня. Дори не от дини, а от остатъците – корите. За целта отрязах зелената кора и загладих ръба от страната на месестата страна. Нарязах корите на ленти с дебелина 0,5 см.
Приблизително рязане на кората на диня за сладко
Поставих парчетата в емайлирана тенджера и ги поръсих със захар в съотношение 1:1. На слаб огън заврях сладкото и го оставих да къкри още 20 минути.
По това време корите бяха пуснали соковете си и консистенцията им се беше променила на течност. Самите блокчета бяха придобили полупрозрачен златист цвят. Сякаш плуваха в мед.
На следващия ден отново варих сладкото на тих огън, този път около час. Накрая добавих лимонена киселина на вкус. Мисля, че щеше да е по-добре да добавя и няколко резенчета лимон, но по това време нямах.
Изсипах сместа в малки бурканчета.
Сладко от диня
Увих сладкото в одеяло и след като изстина напълно, го сложих в хладилника. Единият буркан беше наполовина пълен, така че не можах да устоя да опитам сладкото.
Консистенцията напомня на течен мед и изглежда толкова красиво и апетитно! Поставете го в красива ваза и изненадайте гостите си! Това е празник за очите.
Но вкусът е необичаен. Не мога да кажа, че съм във възторг, но не съжалявам за съставките или за отделеното време. Децата с удоволствие ядоха изварата със сладко и потопиха палачинките си в нея. Много им хареса! Казаха, че трябва да направят още буркани. Така че това ще направим - ще бъде малко парче лято през зимата.
Ще пробвам няколко варианта: с пръчка канела, с лимон, а също така искам да добавя и орехи. Ще бъде вкусно!