Добър ден
Вече говорих за това как избирахме пилета, като се опитвахме да подберем колкото се може повече кокошки при покупката.
Днес ще ви покажа как са се установили при нас и ще ви разкажа мистериозната предистория зад мистериозното изчезване на кокошките.
Решихме да отглеждаме кокошки, главно за яйца, защото не искахме да ги колим. Правихме го само от необходимост и не искахме да се занимаваме с клането им, а и пресни яйца нямаше да навредят. Затова решихме да купим около десет кокошки, след което да премахнем част от петлите и непродуктивните кокошки, оставяйки най-добрите за зимата. Но както се казва, ако искаш да разсмееш Бог, кажи му плановете си. Така беше и с нас: избрахме и купихме първите си пиленца, те пораснаха добре и на 1,5 месеца им построихме временно място за отглеждане на кокошки от пластмасова мрежа и ги преместихме в него.
Всичко беше наред цяла седмица, но една сутрин трябваше да тръгна за час и половина, за да свърша някои задачи. Когато се върнах, заварих кошарата празна. Какво се е случило, остава загадка и до днес. Кучето ни беше вързано в друга част на двора по време на пътуването. Тя е и тихо куче: не безпокои кокошките, пилетата или котките. Котката и котето мирно се пекоха на слънце, а гладните им лица ясно показваха, че не са виновни, тъй като лакомо поглъщаха остатъците от месо.
Но заграждението е празно... Телената мрежа е непокътната, няма дупки, пера или нещо друго, което би показвало, че е влязъл хищник и е имало паника – също така, няма пера. Всичко е чисто, непокътнато, сякаш птиците просто са изчезнали. Няма пера, няма следи от безпокойство. Провериха двора си, градината си и тази на съседите – не откриха нищо.
Съседите предположиха, че е на работа плъх, но изненадващо, това се случи в слънчев ден около 11 или 12 часа. По някаква причина си мислех, че плъховете са предимно нощни животни, особено след като заграждението беше доста далеч от други сгради. Наскоро дойдоха на гости едни роднини и един от тях ми каза, че е видял някакво животно, „дълго като наденица“ и бързо, да тича през двора онази сутрин. Те се втурнаха да го търсят, но то вече го нямаше. Решихме, че може да е било невестулка, тъй като градината ни граничи от едната страна с дива тръстикова леха, в която живеят змии, диви патици, таралежи, костенурки и други същества.
Оплаквахме загубата, но тъй като вече бяхме решени да си вземем птица, купихме още кокошки и по-голям петел, на 3 месеца, за да можем да се борим с хищника, ако го нападне животно или плъх. Когато видяхме, че никой не ги безпокои, купихме още пиленца. Месец по-късно ни предложиха още 8 бебета, излюпени от кокошка, която е лягала на пиленца. Тези пиленца са интересни, защото пет от тях са американи. Тези кокошки снасят сини и зелени яйца. А три от пиленцата са доминантни; породата все още е загадка за мен; ще видим кое ще порасне. Вярвам, че са хвалени за продуктивността си.
Така че беше необходимо да се построи второ заграждение.
Временно заграждение, сгънато и покрито със спанбонд, за да предпази от слънцето.
Бебетата вече са малко по-големи, вече са на два месеца. Ще измислим как да ги накараме да живеят с по-големите кокошки.
Отначало те живееха в малко заграждение, подобно на това:
Разходката за децата беше организирана от:
Кутията беше направена от летви, покрити с мрежа, едната страна скосена, другата права. Зоната, където се намираше отопляемата нощна кутия, беше плътно покрита със спанбонд и покрита с фолио, за да се предпази от дъжд и течение.
Останалата част е закрепена с нетъкан текстил в единия край, а другият ръб може да се закрепи към стърчащи винтове за слънцезащита. Отгоре се поставя качулка от дебело фолио, която може да се издърпа нагоре по време на дъжд.
Построихме и кокошарник за възрастните птици – постлахме стара телена мрежа на земята. За рамката на площадката за пускане на птици използвахме заварена метална конструкция, използвана преди това за външен душ. Боядисахме я в розово (за да спестим пари, използвахме каквато боя имахме под ръка, а и дъщеря ми имаше някои предложения за цветове за бъдещия кокошарник).
Това заграждение беше покрито с мрежа, също изработена от метал, и свързано с това, което лежеше на земята, за да се създаде възможно най-безшевна мрежеста линия.
Самият кокошарник беше направен от палети, а покривът беше покрит със стар шисти. В общи линии, „сглобих го от каквото имах“. Малките (писах за тях в предишна публикация) бяха добавени към по-големите. Те вече бяха добре хранени и бързо се сприятелиха с по-големите си братя и сестри.
В заграждението:
Изглед от вътрешността на кокошарника:
Тъй като слънцето е много горещо тук през лятото, ние крием самия кокошарник на сянка, а в слънчеви, горещи дни покриваме мястото за пиле с мрежа.
Накрая оборудвахме заграждението с врата и изсипахме зеленина в дупка на покрива, покрита с мрежа.
Кокошките вече са се установили в новия си дом, но строителството все още е в ход. Плановете включват добавяне на врата отпред на кокошарника и превръщане на старите прозорци в допълнително поле за кацане.
Но това е летен вариант. За зимата решихме да дадем на птиците си старата плевня. Тя вече се беше наклонила и се пукаше. Обмисляхме да я съборим, но решихме, че си струва да я преустроим за зимен кокошарник.
В момента търсим и удобен вариант с хранилки и поилки. Обикновената, тази на снимката, ако се постави на земята, кокошките я обръщат. Досега съм измислил как да я закача на кука. Но все пак успяват да изстържат всичко на земята. Искам да опитам да монтирам висяща хранилка с изкоп по дължината на търкалящата се хранилка. Засега сме пригодили леген за вода, за да не тъпчат кокошките в него - поставили сме втори леген отгоре, като сме го обърнали с главата надолу. Но не е много удобно за почистване и смяна на водата.
Същата е историята и с легена с пепел за къпане – той се преобръща много бързо. Ще трябва да го подобря по някакъв начин.
Но сега кокошките се настаняват в гнездото си, петелът е започнал да кукурига – засега дрезгаво, развивайки гласа си.
След като съберем всички кокошки и техните пораснали пиленца, ще превърнем тази малка решетъчна кошара в място за гнездене на кокошките и ще я прикрепим към основния кокошарник. Когато всичко е готово, ще ви покажа крайния продукт.
Някога гледахме и кокошки и мускусни патици. Пилетата ни изчезваха, плъховете ги крадяха, беше очевидно, перата се разпръскваха навсякъде, а понякога изчезваха безследно. Свраките и хвърчилата лесно крадяха пилетата ни.
Кокошките на баба ми някак си избягаха от заграждението си и очевидно се разпръснаха из имота, докато ние работехме в далечното поле. Оградата около вилата е толкова слаба, че на практика не съществува. По това време и ние си помислихме, че някой ги е изял, но се оказа, че съседите бързо са ги взели за себе си и са си замълчали. В крайна сметка всичко излезе наяве, но беше трудно да се докаже каквото и да било.
Тогава бях дете и имах любимо пиленце с любопитно петно на главата. Друго пиленце имаше счупен клюн и номерът беше същият. Появиха се у съседите горе-долу по същото време, когато нашето изчезна. Съседите казаха на внука си да не води никого, но как може едно момче да не доведе момичето, което обичаше, за да си играе с тези пухкави топки? Така изчезнаха нашите пиленца. Като дете си мислех, че вината е моя, защото ги бях обучила да дават лакомства на малките (червеи и нещо от масата, не помня сега) и те тичаха в колона по един към всички, един след друг, очаквайки да бъдат нахранени.
Как мога да направя купата за вода във второто заграждение? Липсва ѝ долната част: Трябва да я направя сам (не можем да купим такава).