Тази година, поради продължителни дъждове през есента, както и заради болест, нямахме време да съберем зелето. Ето какво ни беше останало в градината:
Какви надежди имахме! Не го почистихме – нямаше смисъл…
Същото се случи и с цвеклото, въпреки че от него остана много повече:
Но те успяха да съберат всичко останало - картофи, лук, моркови. Така че след тях останаха тези празни лехи:
Следователно не можем да се похвалим с реколтата тази година ((( Чудя се дали някой е имал подобна ситуация.
Тъжно е... Когато видя такива лехи, винаги си спомням стихотворението на Некрасов „Неожъната ивица“
Късна есен. Враните отлетяха.
Гората беше гола, нивите бяха празни.
Само една лента не е компресирана,
Тя навява тъжни мисли.