Добър ден
Ще продължа историята ни с пилетата. Те са се превърнали от пиленца в млади кокошки.
Има и няколко петела. Започнаха да пеят и да крадат кокошки от по-големия петел. Тези осем американски пилета пораснаха (миналия път ви разказвах за кокошката на една приятелка, която ги излюпи, но тъй като не планираше да ги задържи, ни ги даде).
Цялото семейство птици е питомно; щом излезете при тях, те почти никога не ви кацат върху главата.
Три кокошки вече снасят яйца – това са по две яйца на ден. Точно толкова, колкото е необходимо за семейство от трима души.
Останалите все още не са пораснали, но скоро би трябвало да започнат да снасят яйца.
Някои приятели ни дадоха червената си кокошка. Разглобяваха кокошарника си и им беше останала само една, но не искаха да я накълцат. Кокошката също се оказа опитомена и сега дъщеря ми има още един домашен любимец – когато отидем да ги храним, тя гали всички и им дава лакомства. Кокошките са лесни за отглеждане.
Сред младите петли има един необичаен, също много питомни – когато дъщеря ми тича из градината, където и да отиде, той я следва сякаш на каишка. Не напада обаче, просто ѝ прави компания и моли за вкусни лакомства. Този петел обаче е малко див; когато е уплашен или развълнуван, започва да върти странно глава, губейки ориентир – много забавна гледка.
Възрастният петел напоследък проявява малко избухливост. Трябваше да му дам малък урок. Но той е добър стопанин и се надявам да не стане агресивен; би било жалко да го пратя на разсад. Мисля да го продам и да запазя някои от подрастващите петли, но кой знае какъв характер ще покажат, когато пораснат?
През есента добавихме още една малка стая – топла – към летния кокошарник. Дълги саксии за цветя като тези се оказаха много удобни за поилки. Едната беше поставена в кокошарника. Другата е във волиерата. Доста стабилни са. Птиците не ги обръщат, но и не си стъпват в тях. Завързах и тази във външната волиера за мрежата на оградата, като пробих няколко дупки в горния ръб.
За да влязат в стаята, те направиха дупка в стената.
Поставихме зимен кокошарник в стара сграда — плевнята вече беше наклонена и ще я съборим, но я дадохме на птиците за този сезон. Преградихме малка стая, тъй като имаме само няколко кокошки и мястото е достатъчно за тях да се гмуркат, а по-малко пространство е по-лесно за отопление. Сложихме сено и засега закрепихме кацалките към шлакоблокове, като ги притиснахме, за да не се местят. В бъдеще искам да построя правилни, по-високи кацалки.
Още не сме направили гнездата, тъй като кокошките сами си избраха ъгъл и започнаха да снасят яйца там. Просто слагаме малко слама.
Докато беше есен, пускахме кокошките да се разхождат свободно в градината всеки ден. Те плевяха плевелите, премахваха вредителите и тореха почвата. Но с времето птиците се осмелиха и започнаха да се впускат в приключения. Нашият имот граничи с безстопанствен – или по-скоро този имот има собственик, но той не е успял да построи къща и все още няма ограда между нас.
Трябваше да ги затворя в заграждение. Това беше и бюджетен вариант.
Сега ги пускам сред природата веднъж на няколко дни, за да свикнат малко и да започнат да се разхождат наблизо.
В момента не можем да си позволим да купим добри материали за кокошарника, но имаме много стари материали (дъски и стълбове) от демонтирането на стари постройки, така че използваме тях. И тъй като сме в южната част на региона, не се нуждаем от много изолация. Досега тази зима най-ниските дневни температури бяха -6°C, с една нощна температура от -10°C. През останалото време температурите бяха над нулата или около нулата.
Преди Нова година за първи път тази зима падна сняг, за голяма радост на децата. Задържа се три дни, но постепенно се стопи. Сега, докато по-голямата част от Русия е под арктически циклон и преобладават минусови температури, ние наблюдаваме необичайно топло време, като температурите се движат около 10 до 13 градуса по Целзий вече седмица. Разбира се, минусови температури могат да се появят и през януари и февруари; дори са падали до -15 градуса по Целзий. Тогава постоянното отопление на кокошарника ще бъде от съществено значение. Но дори и тогава тези студени периоди тук не са постоянни - най-много седмица или седмица и половина, последвани от друга почивка и по-топло време.
Редувам оризови остатъци със слънчогледови семки, когато ги храня, и приготвям смесена храна с картофени бульони и обелки. Храня ги също с малки черупки, тиквички и тиква. Просто разрязвам тиквичките наполовина и те сами си ги кълват.
Единственото нещо, за което не можем да се споразумеем, е да ги преместим в зимния кокошарник — плевнята — да спят през нощта. Оставям лампите включени там и им давам лакомства от време на време (но не много, за да не привличам твърде много гризачи — опитвам се да ги храня навън). През деня те се мотаят там, обръщат сламата и снасят яйца... но през нощта се установяват в светлата лятна къщичка.
Може би все още не е достатъчно студено и когато замръзне, ще се преместят в хамбара. Поне на това се надявам.
Котките очевидно са усетили, че където има кокошки и зърно, има и мишки, затова редовно наблюдават покрива на кокошарника.
