Бих искал да разкажа една щастлива история с тъжен край – за един великолепен котарак на име Милко, когото винаги наричахме просто „Скъпи“. Той е европейска късокосместа котка, но с нотка на дива котка. Това е особено видно по дългите му уши.
Той имаше много своенравен характер, но от друга страна, беше и мил. Ако искаше нещо, не се успокояваше, докато не го получи. В началото само мяукаше, после крещеше, а когато това не проработеше, идваше и се опитваше да те целуне.
Той беше истински крадец – качваше се в торба, небрежно оставена на пода, след като разопаковаше покупки:
Това ще се побере в кофа за почистване на под:
Или просто се изтягаше на бюрото на компютъра (често правеше това, което ме накара да заключа, че момчето обича да работи):
Той обичаше най-много да спи на фотьойл тип „торба с пуф“, който в крайна сметка стана негова собственост, а върху грубия плат беше положен стар полар:
И един ден той се качи в вече празна (трябваше само да излее останалото) кутия изпод пълнителя:
Е, ето го, той просто си почива:
Той беше прекрасен котарак, който дори след като беше кастриран, не качваше килограми, защото беше много активен. Има една забавна история: една пролет, когато беше на около пет месеца, отидохме на брега на Азовско море. Плажът беше все още пуст, така че единствените хора там бяха местни кучета, и то доста големи.
В този ден щяхме да водим котката си във ветеринарната клиника, а тя беше на пет минути пеша от морето, затова решихме да се отбием. В началото се страхувах, че кучетата ще ни нападнат, НО!!! Нашият любимец се освободи и хукна към тях. Кучетата се разпръснаха и дори не се опитаха да го доближат отново. Той наследи тази черта от дивите котки, защото само те са толкова смели и агресивни.
За съжаление, през 2022 г. нашият Милко загина по време на обстрела на Мариупол, но паметта за него ще живее още много дълго...