Здравейте на всички, които четат това. Онзи ден отидох до градинския център, за да купя нови гладиоли. В нашата вила растат най-различни гладиоли: розови, бордо, оранжеви, жълти, червени, лилави. Миналата пролет купих и бели.

Предлагат се различни сортове – двойни, единични, във всякакви цветове. Купих си двойна жълта фрезия. Много обичам слънчево жълти цветове! Ето как изглежда. Опаковката съдържа 15 луковици, покрити със светлокафяви корички. Луковиците не са големи, продълговати и здрави.
Фрезията е многогодишно луковично растение от семейство Перуникови (Iridaceae), с мечовидни зелени листа, напомнящи гладиоли. Цветовете ѝ са двойни или единични, събрани в съцветия от 10-12. Цветовете са с диаметър 8 см. Височината на растението зависи от сорта. Моите фрезии са нискорастящи – 30 см – и могат да се отглеждат в саксии, контейнери или в земята.
Реших да засадя това прекрасно цвете в саксия, всичките 15 луковици. То е топлолюбиво цвете, изискващо пълно слънце за буйни и дълготрайни цъфтежи. Тук, в Красноярск, често имаме хладни, дъждовни лета и в почвата на цветна леха то би страдало от излишна влага. Саксийните фрезии винаги могат да се внесат в оранжерия или да се поставят под навес.
Първо, следвайки съвет от интернет, обелих лука. Отдолу все още има малко по-светла кожица, но не я обелих. Това са сладките малки лукчета в шапчиците си!
Огледах луковиците; някои имаха малки бели коренчета, стърчащи отдолу, а някои имаха кълнове, появяващи се отгоре. Луковиците бяха светли на цвят, твърди и здрави, но две имаха тъмни петна.
Накиснах фрезиите в светлорозов разтвор на калиев перманганат за 2 часа. Третирах петнистите луковици с брилянтно зелено.
Поставих слой от експандирана глина на дъното на саксията и я напълних с рохкава, плодородна почва. Засадих луковиците, покрих ги с почва и ги полех с вода, обогатена с фитоспорин, за да дезинфекцирам почвата. Покрих саксията с найлонов плик.
Ще чакам да се появят кълновете.




